Българският революционер от еврейски произход Рафаел Моше Камхи, е известен като войводата Скендербег.
Камхи е роден в Битоля на 15 декември 1870 година. Завършва еврейско училище. През 1894 година се запознава с Даме Груев и става член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а през 1896 година участва на Солунския конгрес на организацията, който се провежда в неговата къща. По-късно е разкрит от османските власти, но с подкупи е освободен и обикаля Битолско, Ресенско, Костурско и други.
През 1901-1902 година войводата Скендербег участва в отвличането на американската мисионерка Елън Стоун, след което е интерниран, заедно с брат си Ментеш, в Дебър. Там те взимат участие в Илинденското въстание през 1903 година.
Двамата братя организират кампания за набиране на средства за пострадалите от въстанието сред еврейската общност в Македония. След потушаването на въстанието, Камхи се среща с цар Фердинад I. През 1905 година участва на Рилския конгрес на ВМОРО. Живее в София, но след Първата световна война се мести в Солун.
През 1943 година Рафаел Камхи е арестуван от германските окупационни част в Солун, като оттам е трябвало да бъде изпратен в концентрационен лагер в централна Европа. Със съдействието на български организации като Македонския научен институт, Илинденската организация и с личното застъпничество на председателя на Съюза на македонските културно-просветни и благотворителни братства, генерал Коста Николов, както и на българското правителство, в това число и с личното съдействие на Богдан Филов, Камхи е освободен, но брат му, както и близките на двамата, са избити в лагера Треблинка.
Рафаел Камхи, войводата Скендербег, живее в София до 1950 година, когато заминава за Израел. Умира през 1970 година в Тел Авив.
Издателства „Шалом“ и „Синева“ публикуват събраните спомени и документи на Рафаел Камхи и ги издават през 2000 година със заглавие „Аз, войводата Скендер Бей“.